КАКВА БЕШЕ КАТО ДЕТЕ?  КАКВО ТЕ РАДВАШЕ... ТОГАВА  И СЕГА?

Доколкото си спомням и съм чувала, аз съм била доста симпатично и добро, но малко щуричко детенце. Родена съм да се радвам на всички дребни неща в живота. Такава съм и сега. Опитвам се да намеря радост в почти всичко около себе си. Ето, даже сутрешното ми кафе в слънчев летен ден като този може да ме направи истински щастлива.

А КАКВО МОЖЕ(ШЕ) ДА ТЕ РАЗПЛАЧЕ?

Естествено всяко нещо, което може да ме накара да се почувствам нещастна.

КАК СЕ СПРАВИ С ИЗВЕСТНОСТТА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ?

Аз съм родена с нея, така че не я чувствах като тежест. Може би само голямата отговорност, свързана с нея, беше единственият проблем за мен.

МНОГО СИЛНА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЕБ И ТЯХ  – НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Това просто се случва! Някaк си много близки духчета се събират на този свят, независимо под каква форма. Дали е между родители и деца, дали между мъж и жена, дали между приятели. Късметлийка съм, че се е случило между мен, майка ми и баща ми.

РАЗКАЖИ ЗА ЕДИН ОТ ПРЕКРАСНИТЕ ВИ МОМЕНТИ ЗАЕДНО....

Цялото ми детство беше низ от прекрасни мигове. Много ми е трудно да извадя само един от тях. Всяко пътуване, всеки концерт, всяко прекарване след този концерт, всяка вечер, когато къщата ни беше пълна с гости, усещането за спокойствие и сигурност, което изпитвах тогава… всичко това е прекрасно и незабравимо.

КОГА РАЗБРА, ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАШ С МУЗИКА? КАК СЕ СЛУЧИХА НЕЩАТА...

Не помня да съм си представяла, че ще се занимавам с нещо друго. Всичко се случи по най-обичайния  начин.  Още  шестгодишна започнах да ходя на уроци по солфеж и пиано и ако трябва да съм честна, не мога да определя тези моменти като най-прекрасните от периода, за който ви разказвам. В четвърти клас се срещнах с един от най-важните хора в живота ми – професор Добри Палиев. Кандидатствах и влязох в музикалното училище, специалност ударни инструменти. Оттогава някaк си естествено всичко тръгна по пътя си.

ЗА КАКВО БИ ПОПИТАЛА СЕГА „ЗАЩО НЕ?“, КАКТО БЕ ОЗАГЛАВЕН ЕДИН ОТ АЛБУМИТЕ ТИ?

Ооооо, за много неща… За много повече неща от времето, когато излезе този албум. Защо още не се оправя нашата държава? Защо избрах да остана в нея? Защо толкова много некадърни хора пробиват тук във всяка област? И какво ли още не в тази сфера от нашия живот тук.

МУЗИКАЛНИТЕ ТИ ПРОЕКТИ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНИ И КАТО ЗАГЛАВИЯ, И КАТО РЕАЛИЗАЦИЯ …

„Съучениците“, „Замълчи, замълчи“, „Jazz and Samba“, са на високо музикално ниво и много въздействащи. Това е мнението не само на почитателите ти, но и на много зрители и слушатели. Какво те вдъхнови и те вдъхновява да ги създаваш?

Бидейки музикантка, откакто се помня, за мен най-голямото вдъхновение си остава самата музика. Като добавим фантастичните колеги, с  които работя, и техните идеи, то  всичко се случва от само себе си.

КАК СПОРЕД ТЕБ СЕ РАЗВИВАШ КАТО ПЕВИЦА И КАТО ЛИЧНОСТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ?

Ами… успешно! Всъщност аз съм от типа хора, при които нещата се случват по-бавно, но пък за сметка на това надявам се – сигурно. Мисля, че последните две години тръгнах по пътеката, която мога да нарека своя. Безкрайно съм благодарна на човека, който извървя този път заедно с мен – Христо Йоцов, и който не ми позволи да кривна и на сантиметър встрани.

КОИ СА ХОРАТА, КОИТО ТЕ ПОДКРЕПЯТ? КАКВО ТЕ СВЪРЗВА С ТЯХ ОСВЕН МУЗИКАТА?

И в това отношение мога да се нарека щастливка. И Христо, и Румен Тосков са хора, с които освен колеги сме и много близки приятели. Пък и мисля, че по друг начин просто не би могло да се получи.

ПРИТЕЖАВАШ РЕСТОРАНТИ, СЪЗДАДЕНИ ПО ТВОИ ИДЕИ. КАКВИ ДРУГИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА СТОЯТ ПРЕД ТЕБ?

В професионален план съм насочила цялата си енергия и любов към неща, свързани само с музиката. А те са толкова много, че ми се струва невъзможно да ми остане време за друго. Но знае ли човек?

ТИ СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЕМОЦИОНАЛЕН И ЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК!  ПОМАГАТ ИЛИ ПРЕЧАТ ТЕЗИ КАЧЕСТВА В ЖИВОТА ТИ И КАК СЕ СПРАВЯШ?

Аз съм си родена с тях, така че не си представям как би могло да е другояче. Спасителното е, че и хората, които съм избрала за свои близки и които ме заобикалят, са същите като мен. Така се получава силно вълнуваща емоционална и чувствителна моя си среда… и оцеляваме някак си. Всъщност истината е, че тази среда е прекрасна.

НА КАКВО ИСКАШ ДА НАУЧИШ ДЪЩЕРЯ СИ?

Може би на първо време бих искала тя да съхрани качествата, с които се е родила. Дъщеря ми е изключително добричка, умна и чувствителна, същевременно си носи характерния инат на Овена. В комбинацията между тези черти има нещо толкова чаровно…

КАКВО Е НАЙ-ВАЖНОТО В ЖИВОТА НА ВСЕКИГО?

Естествено животът и здравето на близките му хора. От друга страна, не бих могла да живея нито миг без усещането за любов. Това обикновено е проблем.

А В ЖИВОТА НА ЕДИН МУЗИКАНТ?

Да е музикален!

НЕ СА ЛИ “ТЕЖКИ” УДАРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ?

Всъщност само изглеждат така. Общата музикална култура, която дават, е незаменима. Освен това са толкова много и разнообразни, че не ти дават никакъв шанс да ти доскучае.

КАК СИ ПРЕДСТАВЯШ ЩАСТИЕТО?

Представям си дъщеря си здрава и щастлива. Представям си се влюбена в човека до себе си, ако може и морето да е наблизо… А вечерта да имам концерт в някой красив летен театър. Какво повече му трябва на човек?

ЗА КОЛЕДА ПОЖЕЛА НА ЧИТАТЕЛИТЕ НА “ЧАС ПО ЩАСТИЕ”, ЦИТИРАМ: “НЕЩАТА В ТАЗИ СБЪРКАНА ДЪРЖАВА ДА СЕ ОПРАВЯТ...” КАКВО СПОРЕД ТЕБ БИ НАКАРАЛО ХОРАТА ДА СТАНАТ ПО-ДОБРИ И ДА МИСЛЯТ ЗА МИСИЯТА СИ И ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА, ЗА ДОБРОТАТА И ЛЮБОВТА?

Ами пак се връщаме, откъдето тръгнахме!  Като начало… да започне да се оправя тази държава.

ДОВЪРШИ ИЗРЕЧЕНИЯТА:

Любовта е горивото на нещата.

Една жена трябва да си остане такава!

Щастлива съм, когато съм влюбена.

Обичам звука на каната със сутрешното кафе.

Мъжът трябва да е луд по мен, без да изгубва чувството си за хумор.

Не бих пропуснала да се изкъпя.

Приятелството е отражение на всичките ни  изживявания.

Най-ценното, което имам, е дъщеря ми.

СНИМКИ STARS RECORDS