Млади мъже стоят и гледат как майки се опитват да качат бебешките колички в трамвая. Възрастни хора залитат прави в тролея, а момичетата по седалките  разсеяно се правят, че не ги виждат, като зяпат през прозореца. Ето този там, мъж на средна възраст, е натрупал толкова гняв и отчаяние през седмицата, че сега започва да го излива върху съседа си. Скандалът се разраства, обхваща целия автобус, който се носи по шосето и вибрира от омразата... На кръстовището шофьори се псуват от колите си. Не се знае кой е крив и кой е прав, защото движението по пътищата е абсурдно – единственото правило е правото на джипа, в който седи недосегаемият новобогаташ. Клиенти крещят по разни гишета. На някого му прилошава на улицата и никой не спира да му помогне. Деца играят на войни и тичат по съвсем малкото останали зелени площи. Някой тайно бърка в чантата на някого и го оставя без последните му пари.

ХОРАТА БЪРЗАТ ЗА РАБОТА, СВИТИ В СЕБЕ СИ, НАСТРЪХНАЛИ. ОБГРАДЕНИ ОТ БОДЛИВА ТЕЛ. БОДЛИВАТА ТЕЛ НА СТРАХОВЕТЕ НИ.

Мобилните телефони на дъщерите и синовете ни звънят с чалга мелодии. Медиите бълват образи на супергерои с дебели вратове в мерцедеси и на силиконов, измислен елит. Пеят се глупости, говорят се глупости, пишат се глупости. Гледаме ужасяващо тъпи риалити-шоута. Въртят се едни и същи филми.

НОВИНИТЕ ВИНАГИ СА СТРАШНИ. ПОТЪВАМЕ В БЕЗСМИСЛИЕ.

Не ни учат да мислим. Не ни учат да чувстваме. Не ни учат да проявяваме воля за смислен живот. Никой не се интересува от никого. Приятелствата, колкото са останали, се крепят на косъм. Изнервени сме. Стресирани сме. Отдалечили сме се от първоизточника си – природата. Създали сме общество, което сега сме длъжни да обслужваме, докато то ни изяжда. По екраните на телевизорите ни само политиците са усмихнати, и то защото предстоят избори. От вестниците ни атакуват апокалиптични заглавия. Властимащите във всичките им форми диктуват модели на материализъм, алчност и беззаконие.

ТОВА Е. СТИГНАЛИ СМЕ ДО ПАРЕЩАТА И ИЗГАРЯЩА ТОЧКА НА БЕЗЧОВЕЧНОСТТА.

Стигнали сме до мрака, в който губим и самите себе си.

Води се битка за човешката душа. Демоните са навсякъде. Всеки един от нас е бойно поле. Всеки един от нас всеки ден трябва да избира между доброто и злото. Вече нямаме нищо друго освен надеждата, че въпреки всичко е останало достатъчно добро... Дали все още можем да бъдем добри? И защо не сме добри?

Само че в парка – как ли още не са го застроили и него! – на пейката момиче и момче се целуват. Толкова е красиво на фона на адската лудница, че изглежда единствено. Дъхът ти спира. Тя сгушва глава в рамото му, а той заравя пръсти в косите й. Двамата замират във влюбването си. И се сещаш, че откакто свят светува мъжете и жените се обичат така – тя винаги слага глава на рамото му, а той винаги заравя пръсти в косите й. И момичето и момчето на пейката се превръщат в истинска утеха за разранената ти душа, за изглозгания ти мозък, за умореното ти тяло. Момичето и момчето на пейката означават спасение. Момичето и момчето на пейката са картина, и слава на Бога, че още има художници, които да я нарисуват. Картината се нарича: „Светът не е престанал да се върти“... Завалява дъжд и момичето и момчето вдигат очи към небето, без да се откъсват от прегръдката си. Дъждът се стича по носовете им и това ги разсмива... Около момичето и момчето в парка, вкопчени един в друг, залети от поддъждовния смях по лицата им, струи друга аура – светла и огромна. Аурата на любовта. Обратната аура на бодливата тел... И тогава затуптява надеждата – още има любов, още има любов, о-ще  и-ма  л-ю-б-о-о-о-о-о-в!!!

Това е.

Демоните не могат да пробият единствено пространството на любовта. То е на Бога. То е мястото, където се спасява човешката душа.

ДОБРОТАТА И ЛЮБОВТА – ВЗАИМОСВЪРЗАНИТЕ ЖИТЕЙСКИ ЗАКОНИ, ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНИТЕ, НА КОИТО НИ ПРЕДСТОИ ДА СЕ НАУЧИМ. АМИ... УРОКЪТ ЗАПОЧВА С РАЗХОДКА В ПАРКА! НА ДОБЪР ПЪТ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!

автор Яна Добрева