Живеем по време на кризи. Икономически, идеологически, психологически и какви ли още не, но най-вече – човешки. Хората се щурат объркани по земята и често се чувстват като в лабиринт на ужасите. Човечеството е на път да оспори мъдростта, че било дар и късмет да живееш в интересни времена. Додея ни от интересни времена. Достатъчно е да четеш вестници и да слушаш новини, за да поискаш да избягаш на друга планета от тукашните интересни времена.

С КАКВО НИ ЗАЛИВАТ

ОТВСЯКЪДЕ? С ВСИЧКИТЕ

ВЪЗМОЖНИ СИНОНИМИ

НА ДУМАТА „КРИЗА”.

От време на време си даваме сметка, че нещо в тази агресия не е както трябва да е, но дните бързат, препускат, има толкова работа и грижи, че къде ти време за мислене. Прибираме се съсипани от умора и пускаме телевизора, за да отдъхнем. Тъкмо това обаче не трябваше да правим. След новините, рекламите, безмозъчните реалити шоута, безсмислените интервюта със съчинени и нелепи „звезди“, след цялата простотия, която се изсипва върху нещастните ни глави, след филмите с кръв и насилие не остава друго, освен да сънуваме кошмари. На сутринта отново се събуждаме с чувството, че сме в криза. С чувството за подтиснатост, мъка, депресия. Пием кафе и се опитваме да формулираме какво не е наред. Но времето за кафето стига колкото да зададем въпросите. Не стига и за отговорите. Бързаме към новия ден, излизаме на улицата и се сблъскваме с тълпи от себеподобни – и те в криза. Лицата и телата на хората навън излъчват все понятието „криза”.

В РАБОТАТА НИ – КРИЗА.

В МАГАЗИНИТЕ – КРИЗА.

В ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА –

ЗАДРЪСТВАНИЯ И КРИЗА.

В ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ –

ТОТАЛНА КРИЗА.

И така нататък...

Така е. Има криза. Единствената криза в днешния свят е духовната. Всъщност живеем в скучни времена, в които се тиражират парите, сексът, лесните удоволствия, войните, замъгляването на истинските стойности в живота, тиражира се ежеминутен сценарий за тоталното опростачване и видиотяване на земното население. Дали след идеологическия експеримент, в който живяхме години, сега не живеем в нов, психологически експеримент: колко натоварване издържа човешката психика? Къде е точката на полудяване на човешкото същество, поставено в екстремни обстоятелства? В какви именно предсмъртни гърчове изпада земното население, докато като китайска капка му повтарят „криза, криза, криза”...

Не е наша работа да гадаем кой и защо пише грозни и зловещи романи за настоящето и бъдещето ни.

НАШАТА РАБОТА Е ДА СЕ СПАСИМ.

Да измъкнем душите си на повърхността, а после – още по-нагоре. Да напипаме пулса на щастието по време на криза.

ПЪРВОТО УСЛОВИЕ Е ДА

ЗАБРАВИМ ДУМАТА „КРИЗА”.

Защото щастието пулсира. Винаги е около нас. И в най-тъмното, и в най-безлунното – щастието е вътрешно състояние на духа, което не може да бъде победено от никакви свободни съчинения на тема „Криза“.

Няма точна рецепта. Всеки е щастлив по различен начин. Затова и второто основно правило за всяко щастие е да забравим думата „криза“.

ДУМИТЕ СЪЗДАВАТ РЕАЛНОСТ.

ДУМИТЕ НАИСТИНА ПРАВЯТ

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

ДУМИТЕ, КОИТО ИЗРИЧАМЕ,

СТАВАТ НАШИЯ ДОМ.

Живеем в това, което говорим и мислим. В това, което усещаме. Живеем в светлина или мрак – в зависимост от това кое от двете избираме. Създаваме светлина или мрак. Привличаме ги в зависимост от това, което излъчваме.

Щастието пулсира... Съвсем наблизо. Наоколо. Само трябва да решим да сме щастливи. И да потърсим противоположните думи на думата „криза“.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНАТА ДУМА,

КОЯТО ПРОТИВОСТОИ НА МРАКА,

Е ДУМАТА „ЛЮБОВ”.

Пише се с главно Л, защото е началото и краят на всяко съществуване. Изрича се с главно Л, защото е основата на всеки смисъл. Живее се с главно Л, за да се предаде на децата ни и да протече във вените им. Вярва се с главно Л, защото само Любовта побеждава страховете ни, неврозите ни, ужасите ни, безнадеждностите ни, мъките ни...

Така че третото основно условие  да сме щастливи по време на криза е напълно да забравим думата „криза“ и да научим думата „Любов“.

НЯМА КРИЗА, АКО НИЕ

НЕ ИЗБЕРЕМ ДА Я ИМА.

Не може да ни проглуши ушите, ако не я чуваме. Не може да ни избоде очите, ако не я виждаме. Не може да разяде вътрешностите ни, ако є се усмихваме и сме изпълнени с радост и обич към всичко и всеки... а сме такива, защото сме решили да бъдем щастливи. По всяко време. На всяко място.

Време е да поставим точка на всички външни вмешателства и сами да сътворим живота си. Време е да поемем живота с пълни гърди и да го благословим. Да му благодарим. Да се възхитим на всяка минута от този живот. Да се помолим за още живот... Тогава наистина ще заживеем в интересни времена и ще ги почувстваме като милост и дар.

ДОТУК С ДУМАТА „КРИЗА”.

ИЗРЕКОХ Я ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ.

ЗАБРАВИХ Я.

ЗАЧЕРТАХ Я.

ИЗБРАХ ДА СЪМ

ЩАСТЛИВА!

автор: Яна Добрева