МЕРНА ЕДИНИЦА ЗА ЩАСТИЕ

(Видяно по телевизията и прочетено в пресата)

Съществува ли мерна единица за щастието? Не, разбира се. Защото всеки има своя представа за това дали е щастлив.

Преди време в едно телевизионно предаване видях как жена със 7 деца е щастлива, защото някой є е дал 1 пиле, с което цяла седмица щяла да храни семейството си. В друг репортаж показаха трапези, огъващи се под тежестта на изисканите храни и напитки – честваше се рожден ден на някакъв големец. Той беше щастлив, защото бе демонстрирал пред целия свят завидното си положение. Потресаващ е и случаят с осемнайсетгодишното момиче, което проституира, за да си купи абитуриентска рокля. И то бе щастливо, понеже беше сбъднало мечтата на живота си – една бляскава и незабравима нощ, купена с цената на безброй нощи в обятията на похотливи мъже. Щастливи ли са нашенските новоизлюпени милионери, за които редовно четем във вестниците (и то не само в булевардните), които с повод и без повод си устройват пищни кичозни празненства с фойерверки и какви ли не още дивотии? Мнозина „простосмъртни“ се стремят към такъв живот, без да си дават сметка колко дълбоко нещастни са тези самозвани галеници на съдбата. Заслепени от звездния (???) блясък „обикновените“ хора не осъзнават колко тежки са оковите на живота, в който непрекъснато трябва да си нащрек: да не наддадеш някой килограм, винаги да си в крак с последната мода, да не настъпиш някого (по-важен от теб) по мазола, да не изказваш собственото си мнение, а да пълзиш по червения килим към още по-големи висоти на подлизурството.

Мисля, че истински щастливи са съпрузите, които дълго са искали дете и най-сетне мечтата им се е сбъднала. Щастливи са хората, които имат работа, и то такава, която харесват. Които се радват на добро здраве и разбирателство в семейството. Щастливи са родителите, чиито деца са намерили истинското си призвание. И хората, които могат и най-вече искат да помогнат на събрат в беда. Щастливи са всички, осъзнали колко малко му трябва на човек. Луксозни автомобили, по няколко имота, маркови (как иначе?) дрехи и обувки, купища скъпи бижута, алчност, боричкания за власт... и накрая какво? Краят е един и същ и за богатия, и за голтака.

Осъзнаем ли го, значи сме на верния път към щастието.