DEJA VU или ПРЕМЕНИЛ СЕ ИЛИЯ – ПАК В ТИЯ

Шум се дига, шум до бога,

шум и крясък, шум и бяс,

цяла София в тревога –

ето кризата у нас.

* * *

Шефове дебели, мазни

край палата се въртят,

с новини разнообразни

вестникарите крещят.

* * *

Само ние хич не хаем

със оръфаний балтон,

само ний не щем да знаем,

че в червения салон

разни планове се сплитат

зарад нов за нас ярем…

Хатовете там се ритат,

ний „магаретата“ мрем!

БЛИЦВИКТОРИНА (БЕЗ МАТЕРИАЛНИ НАГРАДИ).

А) Кой е авторът?

Б) Кога са писани тези редове, че звучат толкова актуално?

Веднага подсещаме всички, които отдавна не са имали време да препрочетат стихове на наши класици:

А) Димчо Дебелянов (същият този Дебелянов, който това лято разплака, но не от умиление, стотици кандидат-студенти).

Б) 1908 година!!!

Излиза, че след цяло столетие нищо не се е променило в нашето отечество любезно. Грешка! Променило се е. Сега ежедневието ни минава под знака на

Криза И Чалга, на КИЧ.

Няма да говорим за икономическата криза, за която „вестникарите крещят“ – от тия писания – байгън. (Извинете ни за турцизма, но няма по-сочно определение.) По-страшна е другата криза – онази, разяла битието ни. Кризата в културата, в училището и най-страшната – в семейството. Ама откъде култура, след като в най-гледаното време „големите“ телевизии ни предлагат изповеди, които шокират дори най-разкрепостения зрител. Предавания, които отговарят само и единствено на определението „словесна порнография“, или други, подпомагащи полирането на мозъците ни. Тук-там плахо се промъкват рубрики за книги, концерти, изложби и други културни събития, само че те се излъчват или много рано сутрин, или по нощите. Че как иначе?

НАЛИ ТРЯБВА НАПОИТЕЛНО ДА НИ ОСВЕДОМЯВАТ ЗА ПОБОИ В УЧИЛИЩАТА, ЗА ТРАГЕДИИ, НАСТЪПИЛИ ОТ ЖАЖДА ЗА ПЕЧАЛБАРСТВО, ЗА ЖИВОТА НА МУТРИ И ПРОЧИЕ ПЕРСОНИ, ВЕЛИКИ САМО В СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ.

По-стойностните филми започват почти едновременно с програмите на порноканалите. А кризата в семейството (доколкото го има дори формално) наистина ужасява. Безразличие между съпрузите, равнодушие към децата – да им берат грижата възпитателките в детските градини и учителите. Нали за това им се плаща, ха! Забързани да правят кариера, родителите не се спират да помислят, че отрочето им има нужда не само от скъпи играчки, дрехи, мобилни телефони и прочие, а от ласка, внимание и най-вече от общуване. Потресаващи са репортажите, в които три-четиригодишни малчугани вече са си избрали „престижни“ професии като манекенки или бизнесмени. Те не си говорят за детските си неща, а за това какви коли карат бащите им и в кой престижен курорт ще почиват. Но много по-страховити са кадрите с другите деца, онези Оливър-Туистовци, лишени от всякакви грижи, натикани от държавата в коптори, които всъщност са люпилни за наркомани и престъпници. Като казах коптори, се сетих за старческите домове – огледало на отношението към възрастните ни родители. Накратко, всичко грозно е, образно казано, заметено под чергата. От телевизорите и радиоапаратите ни облъчва чалгата – не само в буквалния, но и в преносния смисъл.

ЗАЩОТО ЧАЛГА Е ВСИЧКО ПАРВЕНЮШКО, УРОДЛИВО И НАГЛЕД ЛЪСКАВО, НО ВСЪЩНОСТ ПРОЯДЕНО ОТВЪТРЕ.

А кичът не е само липса на вкус. Кичът е всичко онова, което изброихме по-горе, кич са натруфените новобогаташи без душа. Направило ли ви е впечатление, че всички новоизлюпени политици (с малки изключения) се явяват по телевизиите с пуловерчета, навярно оплетени от любящи баби и майки.

СКОРО ОБАЧЕ ДОМОТЪКАНИТЕ АНТЕРИЙКИ СЕ ЗАМЕНЯТ С КОСТЮМИ НА ПРОЧУТИ ДИЗАЙНЕРИ, НА КИТКИТЕ ЛЪСВАТ СКЪПИ И ПРЕСКЪПИ ЧАСОВНИЦИ И ГРИВНИ.

Като ги гледа човек тия господа, няма как да не се сети за Илия, дето се пременил, а като се погледнал – пак в тия. „Dеjђ vu“ – примирено би въздъхнал поетът.

НИЕ ОБАЧЕ НЯМА ДА СЕ ПРИМИРИМ. ЩЕ ПРОГОНИМ КИЧА ОТ ЖИВОТА СИ! НЯМА ДА ДОПУСНЕМ АТОВЕТЕ ДА НИ ПРЕВЪРНАТ В МАГАРЕТА. ПОВЯРВАЙТЕ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО!

автор ВЕСЕЛАН